Созопол е на път да промени представите на света за България.
Всичко започна на 28 юли 2010 г., когато гръмна новината, че екипът на проф. Казимир Попконстантинов, водещ разкопките на средновековния манастир “Свети Йоан Предтеча” на остров Св. Иван е открил нещо голямо; На другия ден беше открито нещо малко – каменна кутийка, надписите върху която обясняваха голямото – че в алабастровото ковчеже лежат част от тленните останки на Йоан Предтеча.
Лежат или е празно? Този въпрос нажежи до червено градуса на напрежението. Отговорът бе даден по категоричен начин на 1 август 2010 г., когато ковчежето разкри пред камерите и фотоапаратите на журналистите, пред погледите на археолози, духовни лица и граждани пазените в него съкровища – част от челюст със зъб, кост от пета, фаланги от пръсти и други малки костици.
Господ обича Созопол! Защото освен откритите мощи на Неговия Предтеча , църквата “Св.Георги” пази частица от Светия кръст и мощите на Св. Андрей Първозвани.
Свидетелство за богатата история и култура на града са множеството археологически останки като крепостни стени, гробници и обществени сгради и произведения на изкуството от Античността и Средновековието. Тук се намират църквата “ Св. Богородица “ от VII век, която е под закрилата на Юнеско, и параклисът “ Св. Зосим “ от IX век. Архитектурата на старата част на града е уникална, характеризираща се със стръмни калдаръмени улички и къщи във възрожденски стил – с каменни стени на приземния етаж, дървени стълбища и скеле и просторни чардаци. Срещу стария град са разположени три острова – Св. Кирик, Св. Иван и Св. Петър. На най-големия от тях – Св. Иван се намират останките на манастира “ Св. Йоан Предтеча “ (разрушен през XIV – XV век), древногръцки храм на Аполон и античен фар.
Само на 16 км от града се намира и устието на река Ропотамо, известна със уникалната си природа и многото посещаващи я туристи. Там, където реката се влива във залива са събрани много чудеса на природата. Реката се разлива и образува езеро, двата му бряга се трансформират в мочурища, покрити с гъста растителност и вековни дървета спускащи се от склоновете на Странджа почти до брега на морето. Под техните тъмно зелени върхове посетителя може да се наслади на невероятната растителност от диви цветя, треви, водни лилии и лиани висящи до речната вода. От храстите и короните на дърветата се чуват гласовете и песните на многобройни птици. Водата гъмжи от риба, защото есен и пролет в реката идват големи рибни пасажи.